Всяко проговаряне – Теодора Тотева

Всяко проговаряне е симптом за вечност, система за командно дишане на общия език, притежателно местоимение за личност, с което заявим съществуването си – изричайки себе си, сричаме тишината.   Автор: Теодора ТОТЕВА * Снимка: Ирена Лазарова  

Светове – Атанас Капралов

Тоя свят прекалява със шегите си плоски: грубияни те учат на красиви обноски, мъжество ти преливат импотентни влечуги, тържествуват безличия с твойте лични заслуги. Тоя свят омерзява със коварствата свои: щом си честен – доносник те наричат копои, цяла хайка крадци вика: „Дръжте крадеца!“, подлеци за предателство съдят тебе – Прочетете повече…

Напуснато място – Цонка Христова

Когато напуснеш това място то ще остане без рана от една сълза, без мехлем от една усмивка, без пещера от сляпа вяра, без  рая и ада на любовта, без деликатното уравнение на приятелството, без  лабиринта на щастието, без прилива на надеждата без залеза на копнежа, без писък на крило от Прочетете повече…

Малка любовна автоантология – Иван Христов

Из „Бдин” (2004)                                    Бдин VІ Понякога привечер се спирам на моста и твоят образ ми изглежда огромен огромен като самата река   Бдин ХІХ На Анджела Любовта е деликатна материя. Тихото бръмчене на дỳша. Мирисът на кафе. Шум от сресване на коса. Ти премина Прочетете повече…

Стихотворения – Венелин Бараков

първата книга на Марин Бодаков изгорих втората оставих да отлежи   книга с поезия най-накрая я откривам в една книжарница разгръщам страниците пожълтели са   детство докато си пишех домашното едната страна на тетрадката се напълваше със задачи другата – с рисунки   любов тя правеше всичко за да я Прочетете повече…

Изваждаш на една страна сърцето – Теодора Тотева

Изваждаш на една страна сърцето, на друга събираш болката – това не е математика, а съдържанието на едно тяло – в празните места закачаш пирони на предишни картини, разместваш мебелите, пребоядисваш, настаняваш се и разбираш: да живееш в себе си е по-трудно, отколкото в нова квартира. Автор: Теодора ТОТЕВА * Прочетете повече…

Зимно капричио – Атанас Капралов

Ти можеш да ме имаш чак утре… А сега: тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга! Сама пред стъклописа замръзнала анфас: тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас… Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече – с очи! И знай, че бродя тихо там някъде Прочетете повече…

Калейдоскоп – Александър Христов

Продължи навътре. Събуди цветовете: раздвояват се от облака до зеницата, от земята до ириса – оттенъци на слабост, силуети без сърцевина: понеси слепотата, която следва. Видяното се превръща във фигура, в игра, която те оставя без ходове, без сетива. Автор: Александър ХРИСТОВ * Изображение: www.stihovebg.com

По празници – Петър Чухов

По празници градът е пуст и минувачите са ценност. Случва се дори дъждът да срещне слънцето и заедно да повървят до ъгъла, където, преди да се сбогуват, да подарят на просяка една дъга. Автор: Петър ЧУХОВ * Снимка: Ивайло Хранов

Неочаквани проблеми пред преводача или как се превеждат политически (не)коректни думи – Надежда Сталянова

Бих искала да споделя с читателите на Тетрадката  за един неочакван лингвистичен проблем, пред който се изправих, докато подготвях за печат книгата си Power of Public Speech. В нея описвам съдебния казус с наименованието на сладкиша „Негърче“, който читателите на Тетрадката познават от публикацията „Ядем ли малки негърчета“ . Съдебният Прочетете повече…

TetraDkaTa