Неочаквани проблеми пред преводача или как се превеждат политически (не)коректни думи – Надежда Сталянова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Бих искала да споделя с читателите на Тетрадката  за един неочакван лингвистичен проблем, пред който се изправих, докато подготвях за печат книгата си Power of Public Speech. В нея описвам съдебния казус с наименованието на сладкиша „Негърче“, който читателите на Тетрадката познават от публикацията „Ядем ли малки негърчета“ .

Съдебният казус обаче се превърна и в преводачески казус.

Книгата е на английски език, съответно на английски език трябваше да бъде преведено и името на сладкиша, обект на съдебното дело. Именно това се оказа препъникамъкът в процеса на превод. От една страна, преведеният текст би трябвало максимално точно да съответства  на изходния език, а в случая беше особено важно не да се обясни какъв вид сладкиш е това (вариантът a brownie-like dessert се изключва), защото по този начин за читателя няма да е разбираемо именно защо името на сладкиша се възприема нееднозначно. От друга страна, трябва да се отчете конотативната натовареност на думата негърче в българската езикова среда, която не е крайно негативна (както би било при директен превод на английски). Аз като автор на книгата се консултирах с действащи преводачи за това кой вариант от възможните би бил най-сполучлив.

В историята на България и изобщо в Централна и Източна Европа няма негативно маркирани периоди или събития, свързани с хора от негроидната раса,  затова в български  думата негър (човек от негроидната раса) и производните му, вкл. негърче, за много дълъг период от време бяха по-скоро неутрални и не съдържат обида. Появата на наименованието на този сладкиш датира отпреди няколко десетилетия. Наименованието на сладкиша (който се среща не само в България) метафорично насочва само към тъмния цвят на какаовия сладкиш, който е асоциативно свързан с тъмната кожа.

В английския език ситуацията е коренно различна, което правеше преводаческата задача изключително трудна – в превода трябваше да се съвместят наименование на сладкиш, непременно обвързано с название на човек от негроидната раса. Като преводачески варианти бяха разгледани следните опции: nigger, negro, colored, black, African-American.

Всъщност nigger не беше реална опция поради възприемането на тази дума като политически некоректна. Нека само си припомним промяната в заглавието на известното произведение на Агата Кристи, което първоначално е звучало Ten Little Niggers, променено в последствие на And Then There Were None поради расисткото си звучене.

Първоначалната идея беше името на сладкиша да се преведе с negro child. Това беше продиктувано от две причини:

1. В исторически план думата negro е първата дума, използвана за назоваване на хора от негроидната раса по време на колониалната епоха. Това е и коренът на първата дума в българския език, регистрирана и упомената в Българския етимологичен речник. Според етимологичния речник на българския език (Български етимологичен речник  1971, стр. 233) „негър е човек от населението на Централна Африка с черна кожа и къдрава коса. Негър (1843 г. въведено за пръв път), негър (1869 г.) и производните негърка, негърски, негритяни (1858 г.). Книжовна заемка от френски (negre), руски (негр), и испански / португалски (negro – черен)“.

2. Фонетичната близост на negro с българската дума негър, и производната негърче, което би било подходящо за целите на превода.

Обмислянето на този вариант беше продиктувано и от историческия факт, че дори Мартин Лутър Кинг се е самоопределял с думата negro. Но в наши дни категорично употребата на тази дума се приема като проява на расизъм и обидно отношение и поради това този вариант беше отхвърлен.

Тук трябва да отбележим, че дори и в САЩ, където живеят най-много хора от негроидната раса извън Африка, няма универсално възприето наименование за тази група от хора. Предпочитанието към един или друг начин за назоваване варират в зависимост от поколението, географския произход, положението в обществото. От началото на 20 век “Negro” е най-популярният начин за назоваване на чернокожите американци. Това продължава през целия период на расово неравенство и сегрегация. След това думата negro се замества от colored. Със зараждането на движенията за граждански права през 1960-те чернокожите активисти отхвърлят “Negro” и започват да се идентифицират като „black“ или „African-American.”

За конкретната ситуация отчетохме, че в съвременния език тази дума също носи негативна конотация и се възприема като политически некоректна, затова не е препоръчителен вариант за превод.

Думата  colored, или изразът person of color също се възприемат като расистки, освен това не бяха подходящи за целите на превода, тъй като се отнасят за всички хора, които не са „бели“, т. е. не означават само „човек с черна кожа“.

Терминът African-American е политически коректен, но също не беше добър вариант за конкретния превод, защото  не е точен – ограничен е до назоваване на американски граждани от африкански произход.

В крайна сметка преводачът избра като най-уместен вариант думата black, а наименованието на сладкиша беше преведено като „Little black child”. Думата black също не е категорично и безапелационно приета в англоезична среда, но като че ли беше най-политически коректният вариант от всички гореизложени. С думата black възниква още един преводачески проблем, който не е свързан този път с политическата коректност при употребата. Става въпрос за видимата етимологична връзка между българското негърче и negro, която би би била изгубена при негърче и black.

С тези разсъждения само бих искала да обърна внимание на факти, които като че ли остават встрани от вниманието както на обществото, така и на хората, занимаващи се професионално с езика – лингвисти и преводачи. В последните години изградихме езиково поведение и навици за политически коректно говорене, което безспорно е един от маркерите на нашата цивилизация. От друга обаче като че ли малко се обръща внимание на факта, че политическата коректност и думите, които я „обличат“, не са универсални за всички култури, между тях съществуват разлики, които трябва да бъдат отчетени. Струва ми се, че езикознанието тепърва ще посвещава интереса си на това.

Автор: доц. д-р Надежда СТАЛЯНОВА

* Снимка: личен архив

TetraDkaTa