живот назаем

строя дом
в който няма да се родя

разговарям с прахта
на корените си
и потъвам в нищото

ръцете се разтварят за прегръдка
като короната на дърво

затварям в себе си
посоките на света

Бог е сурова стихия
която наказва с живот

 

***

гаснем като слънце
в забравен град
пускаме времето да си отиде

дните кървят –
рани на небето
през които светлината бяга
и никой няма да види света

времето си отива
като сънища които дълго забравям
да сънувам

 

***

свивам и паля изгрева
потънал в мен

земята издъхва
като слънце
в последния ден на живота си

бягам в себе си
където сенките растат
на мястото на сърцето

тялото е мъртъв час

последната дневна светлина

 

Автор: Александър Арнаудов* 

* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.