Стихотворения – Александър Арнаудов

пастир младостта ме учеше да опитомявам празните стени на кошарата извисени от тежестта сезоните движат дирята в чисти пространства годините вървят сдвоени дните стават и си отиват (кротко и беззащитно) тъгата ме износи върху вълчите челюсти прегърнали нашето отражение венците се раздират като знаме езиците разбъркват местата в превода на Прочетете повече…

Стихотворения – Александър Арнаудов

живот назаем строя дом в който няма да се родя разговарям с прахта на корените си и потъвам в нищото ръцете се разтварят за прегръдка като короната на дърво затварям в себе си посоките на света Бог е сурова стихия която наказва с живот   *** гаснем като слънце в Прочетете повече…

TetraDkaTa