Стихотворения – Александър Арнаудов

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

пастир

младостта ме учеше да опитомявам
празните стени на кошарата
извисени от тежестта

сезоните движат дирята
в чисти пространства
годините вървят сдвоени
дните стават и си отиват
(кротко и беззащитно)

тъгата ме износи
върху вълчите челюсти
прегърнали нашето отражение
венците се раздират като знаме
езиците разбъркват местата
в превода на любовта
отхапала лицето ми

животът плюе ръжда
върху иконите
потъва непознато име на ангел

защо ме караш да съществувам

 

монохром

източваш корените на земята
уморено и кротко
изгребваш криле
от изхабения октомври

измисляш студа докато издишваш
сянката ти спи в ъгъла
не знае нищо за зимата
прегърнала тревата

закачаш градини по стените
цветята страдат от безсъние
растат по сантиметър на нощ
и се втвърдяват в зениците

не е написан още езикът
с който ще нарека
зеленото на очите ти

 

рутина

слънцето трепери в леглото ни
докато разпъваш сенките
се научих да бъда светлина

гласовете ни се стичат по стените
и засъхват като икони
на които ще се молим за безсмъртие

небето се огъва в ръцете ти
когато палиш цигара сутрин
събличам тишината
и издишвам времето
на рамото ти
а градът се събужда и възкръсва
докато се преструва че ни е забравил

 

съвкупността като оцеляване

хващаш думите като нож
ниският глас прерязва и дълбае коленете ми
диханията се редуват по кожата
докато тревата се бие с пръстта
остарявам навсякъде по теб

далечината е птица
изливаща се в асиметрична височина
дъждът умишлено зашива телата ни
костите ръкопляскат
сезоните бягат като стада
и никой не усеща стъпките
проникващи под земята

тъгата се отпуска в мълчанието
всички знаем следващата посока –
черната дупка на нашето съществуване

 

жаждата бяга и търси никого
могъщите дробове отчаяно рухват
с тежка телесна повреда от 9 до 5
вечността се закача като отрязан глас
на разпадащи се езици
дъното се пропуква отвътре
водата невидимо гасне

вените притискат брега
отпускаш ребрата си и се разтваряш
ръцете са ръждясала котва
прегърнала ежедневието
потопени сетива поглъщат празнината

измъчвам влажния въздух
ще акостирам като изсъхнала сянка
прииждаща в края на работния ден

преливаш ми само тъгата си

 

полюс

в три сутринта земята е плоска
часовите зони зараснаха
спъвам се в океаните
които разгъваш с очи
сезоните осиновяват
забравена единица време

градусите обикалят пукнатини
късат зелената светлина
и откриват любовта в разстояния

височината отмества тъгата
от раменете ни

забравата e минусова температура
добре дошла
нова ледникова епоха

 

Автор: Александър АРНАУДОВ

* текстовете са част от новата книга на Александър Арнаудов “Биография на бездната” (ИК “Знаци”, 2023), ред. Иван Христов

[efb_likebox fanpage_url=”tetradkata.team” box_width=”350″ box_height=”” locale=”en_US” responsive=”0″ show_faces=”1″ show_stream=”0″ hide_cover=”0″ small_header=”0″ hide_cta=”0″ animate_effect=”fadeIn” Стихотворения

TetraDkaTa