Стихотворения – Йоана Трънкова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Последен лъч
Още докато съм жива
всички птици на смъртта ще викна
красивия си танц да изтaнцуват 
и от трупа ми да се нагостят.
И гробът ми 
на изток нека да гледа 
в чест на изгрева.
А тялото ми го сложете
с лице към залеза
и нека бъда последното,
което слънцето ще вижда всеки ден.
Наблюдателница
Човекът в малката къщичка,
който всяка вечер гледаше
как влакът идва и си отива.
Той чуваше идването на бъдещето.
Релса
 по 
релса…
релса 
по
релса
наблюдаваше.
После спираше да чува, 
защото ставаше настояще.
Даваше сигнал и влакът ставаше 
минало.
Както бе дошъл, така и си тръгваше.
Релса
по
релса…
релса
по
релса.
Жажда за смисъл
Белег от думи 
цапа душата ми.
Музата мълчи, 
вперила поглед в дните мизерни.
Няма вече празни думи, 
ходещи в ред.
Поглед, вперен в тъмнина и хаос,
мир не въвежда.
Жарта угасна и
към ада ме повежда.
Спесението избяга 
и се скри в пъкъла.
Лабиринтът е кръг затворен
и изхода го няма.
Миг от вечността,
водещ към пропастта.
Рамка на живота,
поставена от случайността, а
над материята властва тъмната стихия.
Кралица в черно, ала с
привидно тиха власт
като на конци е оплела 
целия живот и нас.

Автор: Йоана Иванова ТРЪНКОВА*

* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.

TetraDkaTa