Последен лъч
Още докато съм жива
всички птици на смъртта ще викна
красивия си танц да изтaнцуват
и от трупа ми да се нагостят.
И гробът ми
на изток нека да гледа
в чест на изгрева.
А тялото ми го сложете
с лице към залеза
и нека бъда последното,
което слънцето ще вижда всеки ден.
Наблюдателница
Човекът в малката къщичка,
който всяка вечер гледаше
как влакът идва и си отива.
Той чуваше идването на бъдещето.
Релса
по
релса…
релса
по
релса
наблюдаваше.
После спираше да чува,
защото ставаше настояще.
Даваше сигнал и влакът ставаше
минало.
Както бе дошъл, така и си тръгваше.
Релса
по
релса…
релса
по
релса.
Жажда за смисъл
Белег от думи
цапа душата ми.
Музата мълчи,
вперила поглед в дните мизерни.
Няма вече празни думи,
ходещи в ред.
Поглед, вперен в тъмнина и хаос,
мир не въвежда.
Жарта угасна и
към ада ме повежда.
Спесението избяга
и се скри в пъкъла.
Лабиринтът е кръг затворен
и изхода го няма.
Миг от вечността,
водещ към пропастта.
Рамка на живота,
поставена от случайността, а
над материята властва тъмната стихия.
Кралица в черно, ала с
привидно тиха власт
като на конци е оплела
целия живот и нас.
Автор: Йоана Иванова ТРЪНКОВА*
* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.