Събота. Почивен ден за мнозина и един прекрасен ден за теб. Срещна се с приятели, обядвахте, разходихте се в любимия ти парк, после гледахте кино… Да… Днес определено бе ползотворен ден за теб и сега лежиш уютно в леглото си, гушиш се в меките завивки, ухаещи на магнолия, и усещаш приятна умора. Задоволство. Знаеш, че ще заспиш бързо и че сънят ти ще бъде спокоен, затова заемаш любимата си поза – настрани или по гръб – завиваш рамото си и потъваш в комфорта на собствената си топлина.

Притваряш очи и секунди по-късно вече усещаш, че се унасяш. Заспиваш. Умът ти прожектира откъслечни сцени от деня, а ти потъваш още повече. В далечината се чува грохотът от прелитащ ниско самолет. После долавяш и шума от минаващ по булеварда трамвай, но мракът бързо поглъща тракането на металните колела и навън отново възцарява тишина.

Ала за кратко.

Скоро нощта бива разкъсана от внезапен, остър писък на хротал. Звукът е вледеняващ: ужасяваща смесица между крясък на гарван и писък на едър гризач. После се чува и викът на жена (може би е млада, все още студентка?), а след това пропищява сирена на линейка. Но въпреки всичко съществото ти остава спокойно, на границата между съня и реалността навън, и ти ту се пробуждаш, ту се унасяш отново. Не се тревожиш за хроталите; успокояваш се с думите на комисаря, чието интервю гледа в четвъртък.

„Хроталите ловуват само нощем; през деня е безопасно за гражданите”, беше казал комисарят. „Най-добрият начин да се предпазите от тях е като просто не излизате нощем навън и като залоствате добре прозорците и вратите. Телата им са леки; нямат силата да счупят стъкло.”.

А ти провери прозореца на балкона точно преди да си легнеш. Дори прокара длан по стъклото, за да се увериш в здравината му. Каза си, че си на сигурно, у дома, после си изми зъбите, угаси лампата и си легна с мисълта за твоята прекрасна събота.

„Къде, за Бога, е тръгнала тази посред нощ?!”, казваш си наум по адрес на жената, чийто писък разкъса нощта преди минути. Казваш си и че хората са глупави и че човешката глупост няма да спре да те удивлява. Казваш си, че лошите неща – болести, катастрофи, нападения – се случват само на другите хора. На теб нищо лошо не може да ти се случи. Усещаш сигурност; усещаш собствената си недосегаемост и нито за миг през главата ти не минава мисълта, че следващата жертва може да си ти, просто защото това не може да ти се случи.

Мисълта за момичето избледнява и сънят постепенно се завръща. Ала точно  в този миг нещо тупва отвън на балкона и ти отваряш очи изведнъж. Затаяваш дъх;  напрягаш слуха си в очакване. “Сторило ми се е”, казваш си наум, но тогава чуваш почукването на прозореца. Дългият и остър нокът на хротала удря три пъти по стъклото и ти хаотично раздвижваш очи из стаята.

Нови две почуквания.

Обръщаш се бавно и съзираш тъмната фигура на балкона. Хротал! Точно, както го бяха показали по новините. Обгърнат в сянка, взиращ се право към теб. Дали те забелязва? Надяваш се, че тъмнината в стаята те прикрива и с бавни движения отваряш нощното шкафче и започваш да търсиш нещо, с което да се защитиш.

Колко ненужни вещи имаш само!… Толкова пъти ти се искаше да ги разчистиш, но все не ти оставаше време… Неработеща писалка, ключодържател, стари монети, бележки, празни опаковки от лекарства, кламер, нокторезачка… Отместваш ги внимателно едно по едно, за да достигнеш до ножицата на дъното. Сграбчваш силно дръжката й и си казваш, че острието ще успее да пробие плътта на хротала и ще можеш да се защитиш, ако те нападне.

После се изнизваш от леглото и се свиваш до шкафчето, откъдето ще наблюдаваш.

Хроталът обикаля по балкона, скимти и да търси начин да влезе. Звуците на съществото много ти наподобяват скимтенето на прилеп. Мислиш си дали да станеш и да светнеш лампата, но си казваш, че това може да го раздразни. Ако пък останеш в в тази позиция, хроталът може да продължи да обикаля с часове и ти да не мигнеш цяла нощ.

Започваш да се гневиш.  Трябваше да е хубав ден и да заспиш бързо, а сега на балкона ти има свиреп летящ хищник с размерите на едро куче, който от известно време върлува из града, напада хора и изсмуква кръвта им. Колко станаха жертвите вече? Трийсет за последните две седмици?

Отвън се чуват два последователни писъка, като вторият е по-силен. Явно е някъде наблизо. Подаваш се иззад шкафчето и точно тогава летящият хротал се врязва в прозореца и тялото му се разбива на земята в средата на спалнята ти. Наоколо се пръсват стъкла. Хищникът не помръдва. Сега можеш да го видиш отблизо: тънка ципа под крилете, черна мъхеста кожа, тънки дълги крайници, опашка, четири чифта ребра, дребни зърна по гърдите… Главата на хротала е малка и издължена; прилича на глава на доберман – с големи остри уши. Забелязваш и дългите кучешки зъби, подаващите се от горната челюст.

Хроталът все още не помръдва. Казваш си, че е мъртъв, или поне зашеметен, после поглеждаш към другия, който се опитва да се се промуши през дупката на счупеното стъкло. Стисваш ножицата с потни ръце и я насочваш напред като сабя. Местиш поглед ту върху единия, ту върху другия хротал. Този на балкона не отлепя блещукащите си кръвожадни очи от теб и заплашително ръмжи. Успява да се промуши през стъклото и скача на земята, а вторият се съвзема и изправя, сякаш никога не е бил в безсъзнание.

Правиш няколко крачки назад и стисваш ножицата още по-здраво. В съзнанието ти изплува образа на жената, която преди минути без разкъсана от друга глутница хротали. Представяш си я с тъмна коса, тъмни очи и окървавено гърло. Усмихва ти се и те приканва към себе си.

Хроталите скачат въху спалнята и изръмжават към теб с оголени зъби, когато…

Лампата в стаята светва и влиза любимият човек – брат, сестра, родител, партньор… През цялото време е бил в съседната стая и сега идва да провери дали спиш, дали гърбът ти е завит… Сами сте. Прозорецът е здрав. Навън е тихо. Ти държиш ножица в ръце и трепериш. Хротали няма. Всъщност те никога не са съществували. Има ги само в приказките и легендите, и историята , която четеш в момента.

Ала жената е истинска. Утре по новините ще разказват за убийството ѝ, а ти ще слушаш пренебрежително и ще мислиш, че това на теб не може да ти се случи. На теб нищо лошо не може да ти се случи, защото хроталите винаги нападат други хора.

 

Автор: Динко Борисов Динев*

* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.