Има усещания, за които никой не говори. Колко са студени краката на котката или как понякога в една човешка черта съзираш чудовище. Как нямаш сили да сготвиш насъщното, как ти се приисква да мълчиш без да не правиш нищо с години. Мислиш си, колко сме сами и доколко сме в Прочетете повече…
Спи градът … И помръдва в съня си със закъснелите викове на нощни пияници, с цветовете на улични лампи кучешки сенки тичащи в светли петна. Зад прозорците тихи викове следват лунни звезди. Тръгваш си … В самотата на улицата сама. Тръгваш си тази нощ, в друга нощ… Утрото ще ни Прочетете повече…
Утихвам с мислите по пътища неизвървяни, а те се сливат в кръстопътя на сърцето. Не е достатъчна кръвта на всички рани, не може да погуби в мен детето. То плаче твърде истински, когато го боли. Очите му са извор с най – чистите лъчи. То вярва в пъстротата на новия Прочетете повече…
Събирам пера с които да напиша автобиографията си имам едно – от щъркела който ме е донесъл друго – от ангела който ме е целунал трето – от лястовицата с която така и не свих гнездо но още го няма най-важното – от гарвана който ще ми проговори Автор: Петър Прочетете повече…
Когато водата се превърне се в лед, когато Слънцето застине и завинаги изчезне, когато от небето студ свиреп безспирно завали – тогава ще се преродя, за да потърся и намеря, изгорялата в топлината моя същност. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Прочетете повече…
На зидове, подобно слепи хоризонти, за които ти си носил камъни, натискаш малкото резе, иззад което има ивица простор. Безкрайно ходене на пръсти през нощта, покрай цевта на сън, за да пристигнеш в тази зала, спотаена в коридори. Танцувай валс сега, с пета на тънката игла на грамофон, надпявай се Прочетете повече…
Имам да правя толкова много неща повечето от тях неприятни Някой ден трябва да си платя данъците някой ден трябва да отида на зъболекар някой ден трябва да й кажа че я обичам някой ден трябва да спра цигарите Някой ден трябва да започна отначало някой ден трябва да бъда Прочетете повече…
На старата пейка пред новата къща на стария верен писател седяха момче и момичe. Постоянно слова си шептяха. За приключения разни, за разкази тайни, за лични признания и чувства потайни. Мили дерзания и радостни възгласи слушаше от прозореца с ръце скръстени старият верен писател. Толкова съвестно и без прекалена симпатия Прочетете повече…
Широк тротоар, шармантна дама, край нея приливна тълпа. Безброй усмивки (мъжки) и куртоазни погледи с ревнива женска суета. Дама! Като дама… Изтънчена небрежност, обляла стройния и силует. Безумна нежност и изискан жест. Била шармантна повлекана, се чу от лелката зад стария бюфет. И не била мирна дама, добави старият съсед. Прочетете повече…
