Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…
Твоят Париж не е моят Париж Ти не си моята Нотр Дам аз не съм твоят Лувър Ти не си моята Сена аз не съм твой Монпарнас Моята сянка никога няма да настигне твоята по Шанз-Елизе колкото и слънцето да се прави на крал и небето да е кралско синьо Прочетете повече…
Какво ли би представлявал стихът ми за любовта, ако ти дирижираш сюжета? … О, знам! … Би се конкурирала дори с клетия Ерос… Божествената нишка, която извеждаш на преден план, би накарала вдъхновението ми да се възпламени и мисълта ми да възкръсне изпод крилата на Слънцето… Само тогава бих написал Прочетете повече…
Дъждът през март е специален. В края на зимата, той предупреждава за зачеването на една необикновена любов. А нейната същност е абсурдна. Адът и Раят се прегръщат. Враговете се помиряват. Смъртта подарява живот. Необикновената любов разпалва бурни огньове, които стопяват дебели ледове и изпепеляват вековни стереотипи. Дъждът през март е Прочетете повече…
Тя стоеше на пейката и докато гледах силуета ѝ, кой знае защо той ми заприлича на изрязан от хартия и някак изкуствено залепен върху въздуха. Носеше старомодна тъмнокафява рокля, чиято яка бе украсена с елегантна метална брошка. Беше без палто. Някой би си казал – луда е. На мен обаче Прочетете повече…
Ние сме тези от времето – малки частици с големи очи. Ние сме тези от дребното, които издигат безкрайни лъчи. Ние познаваме свидното и то нас познава, но друг го лъсти. Ние узряхме от слънцето на малка родина не за ден, не за два. Ние открихме пространството не за лев, Прочетете повече…
Любовта звънти като монета върху мрамор без никакво значение ези или тура любовта е с нежност да унищожиш някого както и нежно да позволиш да бъдеш унищожен Автор: Росен КАРАМФИЛОВ * Снимка: Вихрен Георгиев * Стихотворението е част от книгата “Церебрална поезия” (2016), автор Росен Карамфилов, ред. Георги Господинов, изд. Прочетете повече…
*** Плач, вина и болка. Истина и разрушена плът очакване желание Стена от болка – съзидание и ВИК Добре дошъл, живот! *** Небето опложда земята, тя ражда мига, от който изтича водата на нашата тленна плът *** Любов или измама живот, трева и пръст в едно безкрайно двама вървим в Прочетете повече…
Лавиците дремят, а чуждите очи прелитат тук (наистина очите могат да са врани). Верижки, гривни, пръстени свободни са от нашите ръце недалновидни. И още – часовници, в които за всичко има време, огледала, където твоето лице е светло, портрети на момиче с рокля избуяла. А златната верижка най-отляво е стояла Прочетете повече…
