Любовта
звънти като монета
върху мрамор
без никакво значение
ези или тура
любовта е с нежност
да унищожиш някого
както и нежно
да позволиш
да бъдеш унищожен
Автор: Росен КАРАМФИЛОВ
* Снимка: Вихрен Георгиев
* Стихотворението е част от книгата “Церебрална поезия” (2016), автор Росен Карамфилов, ред. Георги Господинов, изд. “Жанет 45“.
Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Прочетете повече…
Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, Прочетете повече…
С мислите порочни все се боря и силно ме подтикват те към грях. Тогава появи се тя, красива, цветна, но не беше моя – ах, как поисках да ми промени света… И с времето събличах Прочетете повече…