Моят ден е безумна измислица, всяка мисъл ми става сестра. А нощта – като лоша орисница, бълва огън върху съвестта. И се питам – дали преживяла бих миг един без да чувствам тревога, без страха и в най – стройния стих, че следа да оставя не мога. А следите са Прочетете повече…
Като че ли времето е спряло между Залеза и Изгрева… В малка тетрадка учителят – живот бе написал: „Принципите градят последователността“. ……………………………… Тетрадката обаче, отдавна е зазидана в градежа. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Прочетете повече…
Пукат съчки в будно огнище, снежинки подхвръкват зад топло стъкло. Безбройни искрици препускат засмени и бягат към тихия пушещ комин. Канела и сладки, хвърчащи възглавници, глъч на деца със засмени лица. Клонки елхови, неначупени орехи, светещи лампички и дъх на смола. Красиви и румени, руси и мургави – малки витлеемски Прочетете повече…
Смирена, мирна, плаха седнала на празнична трапеза. Пазителка на кроткото изящество с трендафил в косите. Безкрайна, топла нежност под вълнена забрадка с красиви шевици. Лека и волна стихия в сватбарско хоро се преплете. Муза и трудна загадка, в хармана буря излезе. Мила утеха, сладка прегръдка с моминско венчило и радост Прочетете повече…
Колкото поети са се вдъхновявали от луната, толкова определения са ѝ пришивали. А тя е мигновена, и няма нужда от описание. Няма нужда от думи, които да рисуват кристалните ѝ очи. Не са необходими камери и обективи които да снимат образа ѝ … Няма нужда и от стихоплетци, рими да Прочетете повече…
Заспя ли, започвам в сънищата да мечтая. Мечтая за онази свобода, която никога няма да усетя; за любовта, която никога няма да почувствам; за устните, които никога няма да целуна; за утехата, която никога няма да получа; за вечността, която никога няма да достигна. Мечтая за немечтаното!… Сънят сбъдна мечтите Прочетете повече…
Жената, казват някои, била цвете, нежен лист от тиха трепетлика. Жената като пролет била, любим сезон след мека зима. А душата ѝ е тиха буря, галещ полъх от изпепеляваща стихия. Изящен прилив на красивото изкуство, тънък плат от чувствена коприна. Автор: Калоян ХРИСТОВ * Изображение: www.pixabay.com
Добър вечер, безпомощност! Добре дошла в моя свят! Настани се удобно, не бой се! Извиках те с ясна цел. Вземи за себе си, всичко от мен. Погълни онази моя ярост, отърви ме от дълбоката тъга! В пепел превърни всичките проклети мисли. И защо – не питай! Отговорът е в цветната Прочетете повече…
