Има усещания, за които никой не говори.
Колко са студени краката на котката или
как понякога в една човешка черта съзираш чудовище.
Как нямаш сили да сготвиш насъщното,
как ти се приисква да мълчиш без да не правиш нищо с години.
Мислиш си, колко сме сами и
доколко сме в плен на времето.
И после – пак внезапно става светло.
Автор: Невена БОРИСОВА
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…