Не ми се спи… Така не ми се спи! Да те сънувам вече никак не умея… А времето рисува без бои – директно върху спомена вилнее. И избледняват твоите черти, макар че често ме болят отвътре! Неказаните думи трополят в тъгата на безсънното ми утро. Мълчанието дали ще си простим? Прочетете повече…
Тази трева е висока, шуми реката и я храни с хладната си кърма. И светулка пробожда мрака с невидимия си корем. Зеница, обрамчена от витите мигли на вечерта, тя светва. Изгасва. Светва. Изгасва. Иска ми се да видя къде отнася своя фенер, той пуска искри към добре зарития въглен на Прочетете повече…
Извисиха се звезди. Небето спря и се замисли. Тънката луна се вгледа някъде. След малко падна роса и всичко наоколо се обля в хладна свежест. Странно, тихо спокойствие засвири нежната си песен. Полъхна вятър, раздвижи листата и се разкриха те – двамата, вперили поглед към тяхната звезда. Автор: Калоян ХРИСТОВ Прочетете повече…
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Ще те слушам все такава – лека, плаха, безметежна и твоите думи аз едва ли ще отмина без да им прошепна Ще те гледам все така – ласкаво, открито, нежно и ще те виждам същата – една останала безгрижно безнадеждна. Ще те открия някога, едва когато ти разтвориш меката си Прочетете повече…
