Ще те слушам все такава –
лека, плаха, безметежна
и твоите думи аз едва ли
ще отмина без да им прошепна

Ще те гледам все така –
ласкаво, открито, нежно
и ще те виждам същата – една
останала безгрижно безнадеждна.

Ще те открия някога, едва
когато ти разтвориш меката си длан.
И само… само с нашите крила
ще те вдигна и ще те разсея.

Ще се извисим из пръхкавите облаци,
над цветните, отрупани градини,
в които аз откъсвах ти цветя,
а ти превръщаше ги във картини.

Ще грейнеш като звезден миг,
от който падат мънички искрици
и сините ти ленени очи
ще топлят в тишината само мене.

 

Автор: Калоян ХРИСТОВ

Виж още

  • 20
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    20
    Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Inline
Inline