Тук емисията “Новини” започва с добрите новини. Не знам защо така правят местните журналисти. Може и да е вярно това, което говорят. Но не казвам, че тук не ни мъчи нищо. Тъга ни измъчва, тъга и написах. А може и носталгия да е това? Не при всеки, разбира се. Накрая Прочетете повече…
“Среднощното море е нещо безформено като душата…” Ив. Методиев С поглед отвъд всички залези сега изпращам последния, който скрит зад върха и смъкнат от кръста на небето, ще се роди от водата Прочетете повече…
Иззвънява в ушите денят като стара печална камбана. Аз съм впримчена в дяволски впряг и опасно е тук да остана. Аз вися върху възел от студ с незададени тръпни въпроси, аз съм шеметно бягство на луд от каторжната делнична плоскост. Аз съм страшният вик на луна, дотъркаляла лик до стъклото. Прочетете повече…
Душата ми е с титаничен глас, но тебе те крещи наум безсилно. И само шепот, мек като атлаз, красивите й устни нежно милва. Душата ми е с дупка от куршум и затова не се съблича гола. Или пък се съблича, но наум. А после коленичи и се моли на сляпо Прочетете повече…
Опитвам се да видя надалеко и ще успея – някой светъл миг, без чужда помощ, опит и опека! Ще имам поглед – ясен и открит. И вътре в мене вече ще е светло. Ще разпозная всички цветове, нюанси, светлосенки там, където грешала съм по два пъти поне… Ще се позная, Прочетете повече…
Все пак хубав е този Париж, където зелените кости на дърветата, са слезли по тротоарите на май, който е забравил, че е дошъл. Хубави са стъпките на дъжда под ходилата на толкова Есмералди, неподозиращи колко цветя вехнат по прозорците заради тях. Все пак хубав е този град, заклещен като кост Прочетете повече…
Родих се подир слънцето още с изгрева събрах илюзиите с очите на детското безвремие. Но денят ги променяше подобно своя образ огледан в купола на църква – първо леко жълто към златисто на запад ослепително бяло, но все в корито около кръста се въртеше за да стигне в края – Прочетете повече…
Бих искала да бъда непозната, безименна за този грешен свят, да не дължа услуга и отплата, и всички чужди нужди да заспят, да бъде като сън – за миг поне, да чувам само своите копнежи, и вятърът далеч да отнесе на хората безумните брътвежи. Да бъде само моя тишината и Прочетете повече…
Когато самотата е квадрат с четирите си ъгъла се вглежда навътре в себе си и своя свят – света на мъртвите надежди. Когато е триъгълник мълчи, защото се страхува от гласа си и слуша тишината как звучи и как горчилката си бавно ръси. А друг път, съвършена като кръг, чертае Прочетете повече…
