Дълг към душата – Яна Вълчева
Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън – за миг поне,
да чувам само своите копнежи,
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой…
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи.
Защото всъщност само на душата
човек наистина дължи…
* Снимка: Пейо Пеев, Art Studio Allure
