През тъмни очила
се взирах във лъжата.
С мастило от гняв
чертаех образа ѝ…
А тя се усмихваше докато
безочливо откупуваше
поредната илюзия
за истинско приятелство.
* Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева
* Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Изд. Фабер, В. Търново, 2016.
Завърнал се обратно във живота, почти съзрял смъртта на собствената си душа съдбата ми ме връхлетя отново и върна ми обратно любовта. А мислех си, че всичко вече свършва изгубил вяра и надежда, и мечти Прочетете повече…
„Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно самочувствие за едно, а смазваща малоценност за друго…“ – Марко Прочетете повече…
Не мога с друг да те разделям! С приятел, враг, дори с жена. Ако е тъй ще се оттегля. Да губя – мога, не и да деля. И самотата ми е двойна, ако ви срещна Прочетете повече…