Христина Гутева приема всяка непоканена дума в живота си, за да опише изживяването на свободата. Личната, същата онази, която заедно с него пишат, за да стигнат до най-добрия стих – смъртта. Разстоянието между разум и сърце е толкова голямо, колкото от първата до последната буква в азбуката, която Христина създава. Прочетете повече…
Живеем в свят на заблуди. Това, което си знаел вчера, днес е невалидно. Хем си ти и не си. Гледаш, но само идеите виждаш. Слушаш, после се питаш, какво си чул. Твърдиш, че се връщаш, но всъщност, няма път назад. Дърво си, даряващо лист на времето и след крачка, нов Прочетете повече…
Кое е мерилото в този свят – деня, нощта или стъпките по линията между тях. Живота, смъртта или прагът, където крачат вдишванията и издишванията. Дали са сезоните, дъждовете, горещите дни, снежните бури. Колко пъти ще паднеш, колко пъти ще станеш. Колко върхове ще изкачиш, в колко реки ще се потопиш, Прочетете повече…
Залезът отнесе деня със себе си. Свърши този ден. Събуди се нощта. Луната бди над нея. Напомня ми нещо за смърт, за раждане. За раждане на нещо друго. А това, което е умряло – да се роди не може вече. Каквото и да се роди след тази или онази смърт Прочетете повече…