Живеем в свят на заблуди – Христина Гутева
Живеем в свят на заблуди. Това, което си знаел вчера, днес е невалидно. Хем си ти и не си. Гледаш, но само идеите виждаш. Слушаш, после се питаш, какво си чул. Твърдиш, че се връщаш, но всъщност, няма път назад. Дърво си, даряващо лист на времето и след крачка, нов отваряш. Мислиш си, че се променяш, но всъщност все повече себе си ставаш. Учиш се, а все същото правиш. Искаш да мълчиш, да пратиш думите в забвение, а все повече говориш. Искаш да говориш, да кажеш нещо хубаво и мъдро, но неясно как, скриваш се зад завеса от мълчание. Губиш се между себе си и себе си, в противоречивата природа на съществото, което си – земно тленно тяло, побрало ум и душа. Блъскаш се в стени, изградени от теб самия, а се сърдиш на света, че е измислил стени. Вярваш, че вярваш, че все по-добре ще става, но градината ти е пълна с трънливи съмнения. Но ако тях ги няма, оставаш в капана на вярата, сляп и глух, закотвен на остров утопия. Камък си когато падаш, перо, когато полетиш. Дъх си, когато през огъня минаваш. Дума си, щом някой името ти изрече. Врата си, отваряш се и се затваряш. Сянката ти изгаря в залеза, ражда се в изгрева. И всеки ден е първи и последен. Всяка стъпка е дом. И не живота е пътуване. Пътуването си ти самия. Река си…
* Текстът е част от книгата с разкази и есета “Бягство в светлината”, Варна, 1999
* Снимка: личен архив
