Есенните дни се влачат с особената си влажност, а краткостта на слънцето не успява да уталожи проникналата влажност в душите ни. Преждевременност на студенината на деня ни е подканила успешно да притурим към все още летните дрехи и по-дебела връхна, която загръщаме упорито при сутрешното ни пробягване по засипаните от Прочетете повече…
Николай Владимиров в болезнено честен разговор за силуета на болялото от неизживените спомени за влюбване Кои рани оставиха най-дълбоки следи в душата Ви? Споменът за неживяното оставя най-дълбоките следи, добили белези, които никога не хващат подходящата коричка. Когато си дете най-страшното за теб е да изгубиш някого, срещайки очи в Прочетете повече…
На ръба на облака и бързо набиращото огън слънце бързам да си допия бутилката с газирана вода. Пълен съм с балончета, които бързо се пукат. Точно както хората, които преминават. Без да ти пука кои са. И точно под този ръб, сякаш го е измерил с линийка, сяда до мен Прочетете повече…
„Мъжът, който топи обици” съдържа 33 стихотворения за мъжа и жената, поставени в средата на задъханото с вещи и информация време, което те изстисква като лимон и оставя без сили и смелост да се влюбиш. Мъжът е събирателен образ, който търси жена, на която да ѝ свали обицата от ухото- Прочетете повече…
Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…
Следобед, в квартала. Леко подухва, падат узрели черници в детската градинка. Просто минавам на път за метрото. И тя просто минава – лелката с пуснати, дълги коси, леко мътен до кърваво поглед, черна кожена пола, открила разширените ѝ вени. И каишка за куче. Движи се леко, ефирно, сякаш танцува, леко повдигнала Прочетете повече…