Тази зима Жорко се разболя само веднъж, но много лошо. Три часа и трийсет минути никой не можа да разбере какво му е и какво трябва да се направи. Докато накрая детето вдигна температура и майка му извади чантичката с лекарства, за да даде хапче. Дали защото беше вече изморен Прочетете повече…
С тържествена походка и като че ли в такт с капките, петелът обикаляше своето владение и се оглеждаше в локвите. От небето още росеше топъл дъжд и неговите приятелки – кокошките на баба Керана се криеха в кокошарника. Той беше известен на всички в двора като хвалипръцко, който се има Прочетете повече…
Случвало ли ви се е, както си вървите по улицата да ви капне нещо на носа или на ръката – обръщате поглед към небето, но то е синьо и няма нито едно облаче. “Сторило ми се е”, казваш си и продължаваш по пътя. И през ум не ти минава, че Прочетете повече…
Беше горещ летен ден, когато след игрите на двора, Жорко заспа свит до гърдите на майка си. В ръцете си стискаше камъче. Беше го намерил случайно, малко сиво камъче, но знаеше, че то ще му помогне да намери щастието. Завъртя се веднъж, два пъти и изведнъж усети, че навлиза дълбоко Прочетете повече…