Беше горещ летен ден, когато след игрите на двора, Жорко заспа свит до гърдите на майка си. В ръцете си стискаше камъче. Беше го намерил случайно, малко сиво камъче, но знаеше, че то ще му помогне да намери щастието. Завъртя се веднъж, два пъти и изведнъж усети, че навлиза дълбоко в някаква пещера. Беше му малко страшно и студено, но постепенно се сгря от вълните на голяма гореща червена река. Завъртя се и хвърли камъчето, което държеше в ръката си. „Цоп“, то нарисува няколко кръга във водата и отново изплува като шамандура. Жорко се изненада, защото в училище беше учил, че твърдите предмети потъват. Значи неговото камъче наистина беше вълшебно? Грабна го и продължи разходката в пещерата. А напред, в далечината се разплискаха няколко високи фонтана.

В началото, алена течност се издигаше на вълни чак до тавана и падаше като водопад до краката му. Другият беше по-малък и капки кръв оплискаха ръцете му. Момчето се стресна и потърси камъчето в джоба си. Извади го и то наистина се оказа вълшебно, защото засвети като фенерче. Той още не знаеше, че тази пещера е толкова дълбока и красива, защото това е Сърцето на майка му. На един ъгъл от разходката разпозна в скалите образ на мишка. „Ах“, сопна се насън Жорко. В живота си беше виждал много симпатични малки мишлета, но тази не приличаше на тях. Имаше големи мустаци и дълга опашка. Сякаш беше сляпа, защото залиташе и се луташе като пияна. „Ей, Мишко, какво правиш тук?“. „Аз съм най-големият грях на майка ти – Завистта“, отговори тя. „Ако успееш да ме хванеш, тя ще стане по-щастлива“. Момчето насочи фенерчето срещу мишока, стисна зъби и го хвана за опашката, за да го хвърли надалеч. В този момент неговата майка, която също похъркваше на леглото, въздъхна дълбоко.

Въодушевен от тази победа, момчето продължи пътешествието си. Стъпка по стъпка достигна до едно възвишение, където водата беше изваяла в скалите чудати образи. Голяма капка се стичаше като сълза от един сталактит. Жорко се спря под него и го освети –камъкът приличаше на крак. Изглеждаше съвсем истински, даже пръстите сякаш всеки момент щяха да се размърдат. Червената вода се спусна от високо и кракът, като че ли се раздвижи. Момчето се дръпна уплашено, но щом се успокои, разбра друг грях, от който майка му страдаше – Срам. Ако успеят да заличат крака, ще премахнат и срама. Почеса се шеговито по нослето и в същия този миг майка му се усмихна насън.

А в пещерата на сърцето имаше още доста случки. Малък сталагмит, който от милиони години растеше по волята на водата отдолу нагоре, приличаше на таралеж. Бодличките шереха скалите и изписваха думата „Страх“. Жорко извади камъчето си, погали го и сега то се превърна в гума. С нея успя да изтрие още една грешка на майка си, която непрекъснато се страхуваше от нещо. Момчето продължи по пътя си навътре, все по-надълбоко и на един завой го срещнаха две големи очи. През дупките на скалата проникваха слънчевите лъчи и от този „поглед“ Жорко замръзна на място.  Замахна с ръка и обеща никога повече да не хапва скришом шоколад.

Сънят се оказа доста дълъг и странен, защото в сърцето на майка си Жорко откри още трънчета – гняв, суета, но и цяла градинка с  цветя и красоти. Искаше да ги обере всичките и да и ги подари щом се събуди. Когато отвори очи, тя беше отишла до печката, за да му опече питка. „Мамо, твоето сърце е Най-голямо. Обичам те!“, рече той, но никога не забрави за страшния си сън.

 

ПОЗНАЙ

Какви грехове или трънчета откри Жорко в пещерата?

Как успява да се пребори с тях? Опиши случките.

Защо камъчето, което стиска в ръката си се оказва вълшебно?

Знаеш ли каква е разликата между сталактит и сталагмит? Опитай се

да запомниш правилно техния правопис.

Ако беше на мястото на Жорко, ти  как щеше да лекуваш сърцето на майка си?

Свържи простите изречение „Отвори очи“, „Отиде до печката“ и „Опече питка“ в сложно изречение. Провери в текста.

Колко звучни и колко беззвучни съгласни съдържа думата „сърце“?

 

ОПИТАЙ

Извади четка и боички и се опитай по различни начини да нарисуваш думите „ОБИЧАМ ТЕ“.

 

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ: В България съществува пещера с две големи дупки, през които прониква светлината и хората са ги нарекли Божиите очи.

Нарича се „Проходна“ и се намира се до с. Карлуково, община Луковит и една от най-дългите в страната – 365 м. В пещерата са снимани много филмови продукции и сериали като  „Борис I“, „По следите на капитан Грант“ „Шменти капели“ и др.

 

Автор: Мая ЛАЛЧЕВА

* Снимка: личен архив

* Текстът е част от детската книжка на Мая Лалчева “Дружба. Приключенията  на Жорко и Врабчо Страшников”, худ. Любомир Михайлов