С тържествена походка и като че ли в такт с капките, петелът обикаляше своето владение и се оглеждаше в локвите. От небето още росеше топъл дъжд и неговите приятелки – кокошките на баба Керана се криеха в кокошарника. Той беше известен на всички в двора като хвалипръцко, който се има за голям певец. И наистина без неговия призив селото нямаше да е същото. Петльовото „Кукуригу“ сякаш събуждаше самото Слънце и всеки който го чуеше знаеше, че е пет или пет и тридесет сутринта. За него  беше измислена поговорката „Ранно пиле  – рано пее“. (само сойката обичаше да припява – „ и рано го колят“) Петелът обаче не беше любимец на птичките, защото обичаше да се хвали, да се надува, а всъщност дрезгавият му глас, нарушаваше хармонията на сутрешния хор.

В същия този ден Врабчо Страшников наблюдаваше една муха, която беше  кацнала до него и неуморно си миеше ръчичките. Той си нямаше телефон с игри и затова умееше да се забавлява сам.

– Недей да „лапаш мухите“. Нямаш ли си друга работа? – смъмри го петела.

– На мен пък това ми е работата. Аз съм чистач, помагам на природата.

Петелът го погледна отвисоко и го подмина. Според него мързелът беше непростимо занимание. Обичаше да се разхожда из двора, да си поприказва с обитателите и да дава наставления. Скоро обаче настроението му изведнъж се промени. Голямата пъстра птица беше сгрешила времето на своя часовник и изкукурига посред бял ден, насред големия двор. Всички зяпнаха от изненада. Кокошките се разтревожиха – „Колко е часът? Ние вече снасяхме…“. Кукувиците се зачудиха – „Рано е за кукувден…“. Врабчо дори наистина глътна мухата и се задави. Слънцето се изчерви, запече още по-силно, защото реши, че е закъсняло. И само баба Керана мъдро поклати глава :

– Петльо, петльо, петленце! Защо бързаш, петленце?! По никое време запя и всички се стреснаха. От утре Врабчо ще се заеме с твоята служба, но ти трябва да го научиш!

След тази случка животът в градината се промени. Страшников ставаше рано всяка сутрин преди всички и отиваше на уроци при петела. Курникът се превърна в звукозаписно студио, където птиците записваха хит след хит. Врабчо научи как да пее високо и с ясен глас, как да ходи изправен и как да не прекалява със закачките. Петльо пък разбра, че също не е безгрешен и много лесно може да се провали. Научи се да не е горделив и търпеливо да изслушва.  И двамата се потрудиха неуморно, дните минаваха неусетно и най-после дойде уреченият ден, в който Врабчо трябваше да замести петела в службата и да събуди всички.

– Куку – чик! Куку – чик! – странен поздрав чуха обитателите на

градината. Въпреки всички репетиции и нови умения Врабчо не успя да изпее красивото „Кукуригу“, с което петелът оповестяваше настъпването на новия ден.  Сред птиците отново настъпи суматоха. Косът забрави за дългия си нос и се спъна в клоните на шипковия храст. Сойката започна да повтаря без пауза припева от поговорката „Рано, рано го колят“, а кокошките хихикаха и каканижеха, хихикаха и каканижеха докато не настъпи истинска какафония. Наложи се баба Керана да прекрати експеримента. Петелът отново беше върнат на работа, а с песните на Страшников започваха спортните игри. Всеки разбра, че най-добре си тежи на мястото и  реда отново се възстанови.

ПОЗНАЙ – ОПИТАЙ

Обичаш ли захарно петле? А знаеш ли, че може да си го приготвиш сам вкъщи?

За рецептата са необходими са тенджерка, 1 чаена чашка захар, 6- 7 супени лъжици вода, хартия за печене и бамбукови пръчки. За направата са нужни време, желание и много фантазия. И също така внимание – горещият карамел пари, трябва да се работи внимателно!

В загрятата тенджерка изсипваме захарта и водата. Бъркаме докато се получи хомогенна кафява смес, която именно е карамела. Изсипваме внимателно с малка лъжичка върху предварително нарисуваните форми по хартията за печене. Докато сместа е още течна поставяме и клечките. Оставяме да изстине. Когато формичките светнат като стъкло, близалките са готови и може да ги отлепите.

Представяте ли си, че тези захарни петлета са били едно от малкото забавления за вашите дядовци и баби?

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ:

В католическите храмове Коледа или Рождество се празнува с „Петльова меса“ (Ad galii cantus). Обяснението е доста сложно, защото включва няколко версии. Една от тях е баснята, че при раждането на Исус е присъствал петел, който първи е разгласил събитието на мулето и вола, после на овцете, и накрая на овчарите. Други твърдят, че името на месата се е определило от менюто за коледната вечеря, което в много страни е печен петел. Неверници коментират, че без петльова намеса, раждането не би могло да се осъществи. А истината може би е, че Исус както и много бебета, се е родил по първи петли.

 

Автор: Мая ЛАЛЧЕВА

* Снимка: личен архив

* Текстът е част от детската книжка на Мая Лалчева “Дружба завинаги. Приключенията  на Жорко и Врабчо Страшников”, худ. Любомир Михайлов (изд. “Мишлена”, 2024)