СЪРФ Животът е безбрежен и дълбок. Ала човекът край брега сърфира – така надхитря своя кратък срок сред синьото пространство на Всемира. И плъзга се над хиляди неща, които иначе го биха спрели: кипящия прибой на любовта, на смелостта безкрайните предели, на мъдростта дълбокия магнит, размахания пръст на битието… Все Прочетете повече…
Магда открехна прозореца и вдиша соления морски бриз. Миришеше на пясък, риба и изсъхнали водорасли. Крясък на гларус огласи утрото. Тя включи кафе-машината и запали цигара. Мек вятър погали косъмчетата по ръцете ѝ. Вратата на кухнята се отвори с трясък. Около високото, върлинесто тяло на Кармина се вееше розов пеньоар, Прочетете повече…
Не очаквай да бъда вещица – прекалено елементарно е. Къса клечка изтегли – срещна ме. И на друго не се надявай. Нито ще те обайвам с магии, нито ще ти шушна проклятия, нито ще ти предлагам да пиеш лудо биле – за безвъзвартност. Безвъзвратна съм по презумпция – след нощ Прочетете повече…
Той е всевиждащото око на душата ми. Но и на дома. Някога баба хранеше гълъбите на перваза му с трохи от обеда. А когато шиеше черни рокли за вдовиците на шевната машина „Сингер“, две гугутки влизаха през него и тя си говореше с тях. Птичите думи сякаш я тешаха… Този Прочетете повече…
Ние с теб се привличаме по неведом закон… Даже да съм в Бомбай аз, даже ти – във Варшава: ще се грабнеш на стоп, ще препусна див слон и все пак ще се срещнем – в нечий сън и наяве. Да предположим: весталка си в древния Рим, моя милост – Прочетете повече…
аз съм си мечтала за човека за неговите крачки и за сгъвките на лактите му мислила съм го като сочен портокал като мокра картонена кутия или като дървено яйце което никога не се чупи чертала съм го писала съм го но виждам – не е дошло времето за нищо цяло Прочетете повече…
Залезът отнесе деня със себе си. Свърши този ден. Събуди се нощта. Луната бди над нея. Напомня ми нещо за смърт, за раждане. За раждане на нещо друго. А това, което е умряло – да се роди не може вече. Каквото и да се роди след тази или онази смърт Прочетете повече…
Гледай ми на ръка Виж колко е мека и топла Виж линията на живота Води от тук до края Виж линията на съдбата Води от мен до теб Виж линията на сърцето Колко е накъсана Колко разпиляни парчета Събери ги в твоята ръка. Автор: Текла АЛЕКСИЕВА * Текстът е Прочетете повече…
