клаустрофобия

изпитвам клаустрофобия
от прегръдките
от любовта
която иска да завзема вместо да открива
да очаква вместо да създава
да бъде коронясана а не благословена

клаустрофобия
от фалшивата свобода
рекламирана от света
от малкия живот
който не си струва смъртта
от религията която не заслужава Христос

пъкълът и небесата не са по-обширни
от пътя дотам
вселенска клаустрофобия
от гърдите на бога
от невинността с която се гордеем
но все някой тук носи вина
за тишината по улиците в 3 сутринта
за тези редове
не се гордейте с тях
не се гордейте със среднощния си плач

клаустрофобия от заблудата за изход
но все пак по-добра от заблудата
че сме навън

има много малко останало място
между наедряващите самоти
не се гордейте с нищото
за което носите отговорност
нито за нещото
което не струва когато махнеш цената му

има много малко останало място
между пулсиращите агонии
не го отнемайте

изпитвам клаустрофобия
от погледа
от отговора
от изхода

от точката в която пътищата се пресичат
защото е твърде тясно

нощта ще свърши така безидейно
както вечната нощ ще продължи

накрая изглежда най-добре
да дочакаш утрото
на някоя пейка
около която ухае на кучешка козина
и преминал дъжд
и самоубийство което е отменено
защото не е имало какво повече
да умре

за огромната празнота в човека
няма достатъчно място между хората

 

***
ще те разпитват за чувствата
как си прекарал ужаса на деня
какво си имал предвид
с онова стихотворение
за да разберат дали ги обичаш

ще се интересуват от здравето ти
от съня от храненето
ще ти казват че пиеш много
че пушиш много
че не се грижиш за себе си
а трябва да си достатъчно здрав
за да ги обичаш

ще ти четат поезия
ще ти свирят на китара или пиано
ще ти разказват истории и приказки
с щастлив край
за да ги заобичаш

ще ти говорят за далечни страни
ще те водят по каменисти брегове
където любовта се разлага
като жълти и кафяви водорасли
ще те убеждават че е смислено
че е красиво че си заслужава
живота смъртта и морето

ще правят планове за магистрала
през гърдите ти
и къща в края
ще научат всеки твой жест
всяко потрепване на клепача
за да са сигурни че можеш
да ги обичаш

а ти си ято птици
поля от марихуана
слънце по лицето на Буковски
червей в сърцето на бога
кръв без артерии
камък в детска ръка
игла зад очната ябълка
Неронов акорд
пушката на Хемингуей

ще те убеждават в любовта
в магията ѝ
в махмурлука ѝ
ще искат да си направят укрепление
от костите ти

и нека го направят

сърцето
знаеш
няма скелет

накрая на света

накрая на света
не се стига така
с пълнометражен живот
със соната на токовете
с бриза на роклята
накрая на света
не се стига с кораб
или стихове
или песни

краят на света
е във всеки уличен
контейнер
в ръцете на някого без никого
напукани като континенти
в 2 сутринта под фасадата
на сграда където
хора спят и обичат се и се лъжат

краят на света
е на върха на цигарата
за която е твърде късно
но гори като коледно дърво
в пламъците на разсъдъка ти

всички ние сме или твърде млади
или твърде стари за него
и врабците пеят в преспите
нещо безsмислено
докато той отминава

бях там и нямаше
нито мен нито небе
нито водопад нито звезди
нито кръст нито възкресение

земята е кръгла
но любовта
не е

 

Aвтор: Георги ГАВРИЛОВ