Икона – Петя Цонева
Върху масата грее димящият хляб. Вечността
като бял младенец си почива в ръцете на мама.
Няма обич такава по цялата длъж на света.
И такова Рождение свято и истинско няма.
Снеговете плетат над трапезата ранни венци,
пролетта ги превръща в капители, звънки и златни.
Но край хлебния купол дванадесет земни светци
се накланят към мама и нейното ръжено лято.
Коленича и аз пред това нискорасло небе
и пред тази покрита с брашно и със сминдух светица.
Колко ангели в нейната истина нямат криле,
колко много човеци живеят с крилата на птици!
И протегнала длан да отчупя от топлия хляб,
аз усещам как вятърът лъхва над сухите ниви.
И животът, макар да е беден и болен, и слаб,
е голям и велик, и прекрасен, защото сме живи.
На трапезата топлата плетка на хляба дими
и в ръцете на майка ми Космосът цял се затваря.
Аз не чакам пред други, високи небесни врати.
А пред тези стоя. Със глада си и с моята вяра.
Автор: Петя ЦОНЕВА
* Снимка: личен архив
