Икона

Върху масата грее димящият хляб. Вечността като бял младенец си почива в ръцете на мама. Няма обич такава по цялата длъж на света. И такова Рождение свято и истинско няма. Снеговете плетат над трапезата ранни венци, пролетта ги превръща в капители, звънки и златни. Но край хлебния купол дванадесет земни Прочетете повече…