Теа Монева – III място в категория “Поезия”
поредното нанасяне
построяваш стаята в града
и град около стаята,
по стените разпределяш
спомени отдругаде
ако след години
трябва да избереш
къде да са
снимките, килимите, картините,
дали ще са на същите места?
върху цената на пощенските марки
никога не пише
ние ли избираме градовете
или те нас
адресите ни са разпръснати
като ръкави на галактики,
просто трябва да ги облечем
преброяване
животът
се измерва в бастунчета,
първо захарни
после дървени
Erik Satie
1
ти си построен от късчета захарен памук,
които ще се разтопят до мен
дори всички останали купета да са свободни
и няма да започнеш да се търсиш
по отраженията на прозорците
2
когато слушаш такава музика,
не ти ли се иска да направиш нещо със себе си?
не говоря за опитомяване на гмурец
или потъване между паветата,
нещо, което да те остави по паметниците
на градовете или, по-важно, в домовете на хората
(пред камините, край книгите, в цветята
и между прегръдките им)
3
не ти ли се иска
да преброиш всички изпадали листа
и да ги запишеш в есента,
да легнеш на керемидите и да снимаш
Плутон за Слънчевата си система
или дори да откраднеш левия чорап
на всички минувачи от Централна гара,
не ти ли се иска?
Автор: Теа МОНЕВА
