Тони Теллалов – III място в категория “Поезия”
менеявление
1.
ти си песен, Бо, песен без конкретен автор,
вопъл на замръзнало дърво си,
на затворен във бутилка вятър,
на разпадащ се от робството народ,
на негър взрян във алигатор
глътнал наследената хармоника.
всеки камък е готов да те повтори,
мога ли да не те пея аз,
точно аз…
можеш ли да ме обичаш, Бо?
вписвам се във кратко изречение:
Понякога животът е прост, понякога – аз!
можеш ли да ме обичаш,
въпреки внезапните понякога,
сякаш са изпаднали от човка
на прелитащ ниско гарван?
ти си песен, Бо, песен на река,
в която искам да се нося…
2.
обичам кротката ти тишина, защото
обещава всичко нужно на човек
приключил вече с чудесата –
хапчета за кръвно,
неплатени сметки,
глоби за неправилно паркиране –
всичко е посредствена измама
на нещо, което иска да те подмени.
вероятно уморените мъже престават
да харесват уличниците, защото
телата им ще продължат да носят
шум от грохналите улици
на изтерзаните им градове.
ти си тиха като стоплена
от слънцето череша
и в теб тъгата дреме
като мързелива котка,
за която е прекрасно
да се грижим двамата…
3.
ти си мъничко столетие, в което
всичките войни са свършили
и е тихо, тихо, тихо …
кралят е гол, шутът е гол,
гола е всяка придворна хризантема
и оръдията мътят своите гюлета
тихо, тихо, тихо …
откъсвам наниза от перли от врата ти
и се настанявам вместо тях,
може времето да продължи сега.
но тихо!
и със мен!
Автор: Тони ТЕЛЛАЛОВ
