За книгата „Щастие – спомени за бъдеще“ на професор Венелин Терзиев Има исторически факти, които сякаш са ме пронизали и заседнали в мен още при първи прочит. Принуждават ме да се връщам към тях посред някое внезапно безсъние. Анализирам ги отново и отново, защото искам да се отърва от тях, Прочетете повече…
Усещане за дълбоко противоречие се е настанило в мен и ежедневно генерира тревожност. Сякаш в инстинктивното търсене на истината съм се оплел в разнопосочността на тезите и респектиран от тяхната устойчивост съм все по-объркан. Дали наистина аз сам кова̀ своето бъдеще, или, каквото и да правя, ще се случи това, Прочетете повече…
късно е – усещането за родина е мръсното под ноктите на простия пастир. можем да учим от враг как се обича родина, но да усетим е нужна живяна картина. трябват трева и роса, и мокри крака, залез и плаж, и скок във река. трябват ни прашни и топли от слънце Прочетете повече…
когато автобусът закъснява тя започва да чете Рембо. томчето е колкото дланта ѝ, капелата му хвърля сянка, не виждам нищо от очите, но мога сляпо да се закълна, че бръчките по бузите и устните се стичат право в текста. после автобусът рязко очертава времето, в което пуши и дрънчи. помагам Прочетете повече…
веднъж се разхождах пиян и тъжен в онзи градски парк, в който ръждясват дълбоко множество люлки, погледах звездите излегнат върху въртележка, която студено отказа да ги завърти за мен и си тръгнах с борова клечка, от която ставаше чудесен пистолет. запасах я в колана под якето, подминах полицаите до моста, Прочетете повече…
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, гърдите ни се изпълват с тежък дим, по-лош и от цигарения. Затискат ни задушливи мисли Прочетете повече…
в тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина Прочетете повече…
менеявление 1. ти си песен, Бо, песен без конкретен автор, вопъл на замръзнало дърво си, на затворен във бутилка вятър, на разпадащ се от робството народ, на негър взрян във алигатор глътнал наследената хармоника. всеки камък е готов да те повтори, мога ли да не те пея аз, точно аз… Прочетете повече…