Старицата и текста – Тони Теллалов
когато автобусът закъснява
тя започва да чете Рембо.
томчето е колкото дланта ѝ,
капелата му хвърля сянка,
не виждам нищо от очите,
но мога сляпо да се закълна,
че бръчките по бузите и устните
се стичат право в текста.
после автобусът рязко очертава
времето, в което пуши и дрънчи.
помагам и да стъпва колебливо.
сядам на последна пейка сам.
гледам сградите с плакати и графити,
рекламите, които стрелят
право в главния ми мозък
и улучват рано или късно.
било е толкова прекрасно
преди век и половина,
когато привилегия да пишат
са имали малцина.
Автор: Тони ТЕЛЛАЛОВ
* Снимка: личен архив
