Усещане за дълбоко противоречие се е настанило в мен и ежедневно генерира тревожност. Сякаш в инстинктивното търсене на истината съм се оплел в разнопосочността на тезите и респектиран от тяхната устойчивост съм все по-объркан. Дали наистина аз сам кова̀ своето бъдеще, или, каквото и да правя, ще се случи това, Прочетете повече…
късно е – усещането за родина е мръсното под ноктите на простия пастир. можем да учим от враг как се обича родина, но да усетим е нужна живяна картина. трябват трева и роса, и мокри крака, залез и плаж, и скок във река. трябват ни прашни и топли от слънце Прочетете повече…
когато автобусът закъснява тя започва да чете Рембо. томчето е колкото дланта ѝ, капелата му хвърля сянка, не виждам нищо от очите, но мога сляпо да се закълна, че бръчките по бузите и устните се стичат право в текста. после автобусът рязко очертава времето, в което пуши и дрънчи. помагам Прочетете повече…
веднъж се разхождах пиян и тъжен в онзи градски парк, в който ръждясват дълбоко множество люлки, погледах звездите излегнат върху въртележка, която студено отказа да ги завърти за мен и си тръгнах с борова клечка, от която ставаше чудесен пистолет. запасах я в колана под якето, подминах полицаите до моста, Прочетете повече…
в тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина Прочетете повече…