за кратко искам да те имам –
колкото тъгата ми да свечериш.
после разруши стените
и с първия щурец тръгни,
а вторият – да ми посвири,
излегнат в твоите следи.
да свири докато очите
в звездите видят бляскав бръмбар
и аз, със скърцане в петите,
откъсна мъртвото и пак съм жив.
тогава в топче тор ще ти изпратя
семенце от конски кестен –
вест, че някъде далеч, в безкрая,
един човек престана да е бедствен.
Автор: Тони ТЕЛЛАЛОВ
* Снимка: личен архив
Дунав през очите и в сърцето на журналиста Александър Недков Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение Прочетете повече…
Излезе от печат монографичното изследване „Франция на Балканите: дипломация и доминация (1789 – 1815)“ (УИ “Св. св. Кирил и Методий”, 2025) с автор гл. ас. д-р Светла Глушкова. Авторката изследва периода 1789 – 1815 г. Прочетете повече…
Посоката, не мястото е съвършенство. Стремежът е блаженство, с което търсим стъпките си в безкрая и сам духът небето си чертае. Смисълът е в пътя, не във върховете. Животът е в изкачване до себе си. Прочетете повече…