„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – пише в своя разказ „Сватба“ Николай Хайтов. И заедно с него в мен се прокрадват спомените от едно пътешествие, връхлетелите ме чувства и мисли от което днес искам да Ви поднеса в дар. Тропането на автомобилите по неравностите на Прочетете повече…
Прелюдия за непокорство – за книгата “Щастие – спомени за бъдеще” на Венелин Терзиев Венелин Терзиев пътува… Нанякъде! И трябва да прочетеш много пъти всяко негово творение, за да разбереш посоките на щастието му. Защото те, посоките, са много. И защото всеки един от текстовете в книгата са изпълнени с Прочетете повече…
ако премрежа поглед небето и гората изглеждат просто като синя и зелена ивица с теб се съгласихме че моите синьо и зелено вероятно се различават от твоите затова ме боядисай в цвета на мечтите ни и ще ме намериш във всяка гора и ще ме познаеш сред хиляди птици Прочетете повече…
Следобедните часове на деня се стопяват от непрестанната топлина, която ни е споходила в своята безмерност. Тротоарните плочки дори усещат изпотяването ни, в което сме се потопили. Разминаването с насрещно движещите се хора е в някаква забавена ритмичност, без да усеща никакво забързване. Денят е умърлушен, като след среднощен запой Прочетете повече…
„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“. Все по-често употребяваме безсмъртната фраза на мъдреца Мигел де Сервантес Сааведра като оправдание за неслучилата ни се свобода или пък за нейното издирване по някакъв странен начин. *** Казват, че свободата била на върха на копието. Този факт е толкова интересен и любопитен, Прочетете повече…
Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…
Знаеш ли как се потушават бури? – ме попита пясъкът. Не знам – отговорих аз. Застани на ръба на някой морски нос и напиши стихотворение за вятъра; за необяснимото, което не можеш да хванеш в ръцете си. Помълчи. Ако искаш да мълчиш истински – говори с вълните. Те ще те Прочетете повече…
Преди новата “Книга за щастието” (Спомени за бъдеще) на професор Венелин Терзиев За щастие, обаче, конят е зелен не само за далтонистите. Той трябва да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе. Така той става елемент на една условност, в която, веднъж включен, е вече длъжен Прочетете повече…
Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“ съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки! O, sancta simplicitas! – разбиращо, но с упрек Ян Прочетете повече…
