След всичките тези зими – Николай Димитров

След всичките тези зими се появи твоето очакване и поиска да разкажа приказка за дните на голямата носталгия, когато беше пустотата и когато от нея изскочи старият просяк с разпилените си спомени и със сипкав глас заразказва за царя на неотменното, който накарал придворните художници да нарисуват пустотата, а те Прочетете повече…

Ще говорим бавно – Николай Димитров

Ще говорим бавно разточително ще потъваме в тичинките на думите в сочния нектар на тяхното спасение в периферната им мекота и нехайна разпиляност в уханната им сивота и плодовитост в сипкавия пламък на догарянето им в очакването им ще се ражда добротата като разказ за времето и светлината за зимния Прочетете повече…

Вишнята цъфти през септември – Николай Димитров

вишнята цъфна през септември, а ги няма пчелите слънцето свети уморено в усмивка на старица с току-що наболи зъби и изпъкнали вени в ремисията на живота зрее ужасът да не бъдем смирени пред Нея какво се обърка през септември та вишнята цъфна а ги няма пчелите   Автор: Николай ДИМИТРОВ Прочетете повече…

Триптих за незнанието – Николай Димитров

Незнанието пътува всеки час на стоп от мен до вас от вас до мен и всеки час изстъргва на дланта линията на душата а после влиза във рекламно време за молитва във анфас и следва още някаква заплаха незнанието в мен и вас открадва тихо вечността и после спори плахо. Прочетете повече…

TetraDkaTa