Триптих за незнанието – Николай Димитров
Незнанието пътува всеки час на стоп
от мен до вас от вас до мен
и всеки час изстъргва на дланта линията на душата
а после влиза във рекламно време за молитва
във анфас и следва още някаква заплаха
незнанието в мен и вас открадва тихо вечността
и после спори плахо.
Цял живот споделяме незнанието си с други хора
и то става все по-дълбоко и по-трайно
до момента в който цъфват липите
и някой дълбоко въздъхне
и в лятната вечер потъне
а друг някой тихо запали цигара
и всмукне дълбоко своята младост
и спрял до стената трети в джобовете бръква
и търси листчето на което
прилежно записа телефона и името на
една диаболична актриса.
Ние не знаем дали мравките се терзаят от безбрачието
и дали охлювите носят следи от синевата на морето
от което явно идват
само се досещаме за тяхното нещастие
когато оставила за миг трохата
онази мравка се загледа в залеза
или когато юнски дъжд прогони прахоляка
два охлюва във възторг
размахват непорасналите си крила
Ние не знаем толкова много неща
но не от това ни боли
боли ни от самотата на нашето незнание
боли от неговата несподеленост в тревожния час
когато някой ни извика да тръгваме.
Автор: Николай ДИМИТРОВ
Снимка: ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
