Ще говорим бавно – Николай Димитров
Ще говорим бавно
разточително
ще потъваме в тичинките на
думите
в сочния нектар на тяхното
спасение
в периферната им мекота
и нехайна разпиляност
в уханната им сивота и
плодовитост
в сипкавия пламък на
догарянето им
в очакването им ще се ражда
добротата
като разказ за времето и
светлината
за зимния врабец
вчерашния дъжд
негледания филм
любимото момиче
недочетения одисей
вредата от цигарите
дрипавия залез
сънливия октопод
от книжката на стар поет
синкавия глас на климатика
за много високите тераси
и дебелата дида
за черните дупки
и белезникавия тен на
хоризонта
за вота на доверие и
гостите на баба ми
всичките до един неидвали
за страстите христови и
провисналия шлифер на
разбойника
за всичко и всички
за нещо и нищо
ще претърсваме думите и
ще се топлим в
тишината им
докато някоя невнятна
заседне в гръкляна ни.
Автор: Николай ДИМИТРОВ
Снимка: ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
