Последният поглед на родителя – Мария Димиева

Неописуемо нежна взряност… Широко разтворени очи, които те изпращат, защото вече знаят, че никога повече няма да те видят. Как болезнено копнеят да те обхванат, да те запечатат в себе си, да не изтърват последния ти жив отпечатък, защото вече се опитват да го занесат в другото. Този копнеж на Прочетете повече…

Човечността – кръстопът и съдба – Мария Димиева

Човечността е нещо незаслужено. Като любовта и като щастието тя е дар. Тя е устрем, внезапен изблик на умиление, което не може да бездейства, тя е бяг към пострадалия, без значение какво ще се случи с теб, тя е спасение навреме, а не намерение да спасиш, ако можеш и когато Прочетете повече…

TetraDkaTa