Материята на огъня е най-точната, най-съответната, най-подвижната, плътната и същевременно ефирна материя за изразяване на Ботев.

Ботев е огън.

Огън на истинолюбие и огън на безсмъртие.

Помня думите на Николай Хайтов: „И да ми отрежат главата, тя пак ще вика: „Да живей България!“. Отрязаната глава на Ботев вика точно това, докато я разнасят забучена на кол. Помня и разказа от Историята на свети Паисий Хилендарски за българския цар свети Йоан Владимир, който държи в ръката си своята отрязана глава – жертва за Бога. Жертва за Бога или за Отечеството, отрязаната глава винаги „говори“. Думите ѝ завещават поведение: или свободен, или мъртъв.

Името Христо значи „помазаник“, избраник – той е българският избраник, духовният цар на българите – цар Огън.

Този Огън на истинолюбието унищожително лумва и се изсипва върху тиранията, лъжата, малодушието, безобразието, скудоумието – той ги опустошава, предава ги на смърт – той е тяхната смърт.

Днес народът трябва да бъде превърнат в тълпа. Робска? Дигитална? Политическа? Важното е да е тълпа. Раждането на тълпа създава илюзия за свобода. Социалната уж-свобода предразполага към изграждането на вътрешни тъмници. Видимото и консумацията ни поробват – нашите зависимости са наши господари, а самите ние – творци на страхове. Как да придобием лекотата, с която ще се доближим до огнения дух, поне за малко?

Как да бъде изпълнена мечтата на гения за свобoда в свят, в който лъжата се домогва да бъде икона? Ботев е безкомпромисен към реалността. Ненавиждайки робската ѝ природа, той иска да изтръгне собствената ѝ същност, защото природата на гения е противоприродна на робството. Свобода за Ботев означава пълно изкореняване на всяка тирания и демагогия, но възможно ли е това? Независимост за Ботев означава политическа изолация от интригите на политическите сили, но възможно ли е това? Мечта… означава… изваяние от огън, дихание от огън. Визия, нарисувана с огън. Може ли да бъде потисната разгорялата се съвест? Могат ли да бъдат ограничени идеализмът и гениалността?

Свободата е вътрешен въпрос, който Ботев е решил гениално.

Царският плам, духовните царски искри у нас – ненавист към мерзостите, почит към истината като към святост, глад за свобода – този висш духовен глад, вторият след глада по Бога, усещането за вечност и лично безсмъртие, жертвеността – те са Ботеви.

Властта над народа и над човека се изразява в това да му бъде внушено, че е само тяло. Тогава оцеляването се превръща в любимите окови, става синоним на спасение, изключвайки божествения смисъл на спасението.

Единственият смисъл на човешкото съществуване във воденицата на смъртта е личното безсмъртие. Да се усетиш безсмъртен още приживе в тялото. „Живи или мъртви, ние ще бъдем“ – това са Ботевите думи, изречени пред четата му. Те означават вечен живот срещу вечната смърт. Означават доверие в онази Отвъдност, която единствено може да придаде смисъл на жертвата. Те са свързани и с изключителната жажда на Ботев за общност.

Ботев живее с усещането, че неговият народ е вечен и поради това не може да бъде предмет на ничия експлоатация и тирания. Той не гледа на народа си нито като на тълпа, нито като на тяло и затова изобразявайки тиранията, която му е наложена, създава изумителен образ: „кръстът е забит в живо тело…“

Най-поразителното у Ботев, най-феноменалният израз на свобода у него е именно развиването на усещането за безсмъртие и превръщането на това усещане в съзнание за безсмъртие. Ботев изтласква от себе си смъртта и израства в безсмъртност чрез своята жертвена смърт.

Божият извор и геройският извор за живота на българите са живи, те са нашата жива вода.

Чувството за безсмъртие е благодат, благословение и неистов труд. То е свобода.

Ботев е пламтял за безсмъртие. Трудил се е за безсмъртие.

А ние?

Творци на страхове или на собственото си безсмъртие?

Със съзнание на страхливци или със съзнание на свободни?

Зависи от нашия плам…

Автор: Мария ДИМИЕВА

*Текстът е отличен с първо място в Осми фестивал на патриотичното творчество “С Ботевски пламък в сърцето”, организиран от НЧ “Фар-1930”, кметство Паволче.