За много кратко си дошъл, колкото моряшки поздрав! Докато хвърлят котвата и корабът вече отплава. Не се притеснявай за мен, нито за себе си или за някой друг! Сбогувай се кратко, дори мигновено, колкото пулса на тази поема, написана между две въздишки. Медията с висок рейтинг отново се излъга. Няма Прочетете повече…
Оближи си раната с острието на нощта и не се опитвай никому да се извиняваш! Издигни се над покрива на света! Кръжи сред наносферата и още по-високо! Нека Господ разбере, че съществуваш. Стъклената стена на вселената е крехка и прозрачна. Покатери се по нея, намери своя ъгъл и отново скочи Прочетете повече…
Сънувах, че рисувам картички. На всяка изписвам четиристишие. Рисувам хиляди картички, цветни и черно-бели. Давам по една на всеки минувач, на всяка двойка, на всяко разбито сърце… и на тебе – картичка с две четиристишия. Всяка строфа въздиша по теб. Сънувах, че карам колело и се разхождам по волна алея, Прочетете повече…
Онзи ден в селското кафене бях сам и според очевидци Поръчах поне три кафета за тези, които не са на бюрото ми. Поръчах кафе за предимно празните маси. Но очевидците все още не са знаели това за тази закъсняла среща с всички мои приятели, които надхвърлиха времето, един човек липсва, Прочетете повече…
На Сточна гара последни пристигат черните вагони, натоварени със скрап, нефт, втечнен газ, бели камъни и отчаяние. Товарният влак закъснява с цяла вечност, бавно приближава коловоза и внезапно спира, изчаква няколко червени семафора. Той никога не се движи с предимство. По неговите вагони ясно се виждат следите на времето, мрака Прочетете повече…
Жената, която ухаеше на обещание, премина покрай нас с маска на лицето, с тревога в очите. Не обърна внимание на жадните погледи на мъже, току-що напуснали своите черупки след дълга карантина. Жената, каято ухаеше на обещание, подмина неколцина мъже, събрали се извънредно да обсъждат извънредната суета по столичните улици. Прочетете повече…