За морето и други водни корита – Хайри Хамдан
За много кратко си дошъл,
колкото моряшки поздрав!
Докато хвърлят котвата
и корабът вече отплава.
Не се притеснявай за мен,
нито за себе си или за някой друг!
Сбогувай се кратко, дори мигновено,
колкото пулса на тази поема,
написана между две въздишки.
Медията с висок рейтинг
отново се излъга.
Няма новина в този стих.
Възможно е поетът да е убит,
докато любил някоя жена,
докато прочитал за хиляден път Омир.
Разсъмва се, очите се затварят,
поезията - не.
Не всеки хирург е моряк,
но всеки моряк по своему е хирург.
Острието се храни с кръв,
прониква дълбоко в тайните на раната.
Аз никого не търся,
за да се намеря
малко преди корабът да акостира.
Пътниците се връщат,
прегръщат се,
плачат на различни езици.
Кацат в моята палатка,
заспиват в моите сънища.
Не ми остава друго, освен
да напусна своя храм.
Никого не търся,
за да се намеря.
Автор: Хайри ХАМДАН
* Снимка: личен архив
