Вечност може би времето някога ще спре може би има живот след това може би ще се видим там може би ще бъдем заедно отново Камбана всеки път донася различни новини – един път – весели друг път – тъжни: така разбирам – кой идва и(ли) си отива Неделя вкъщи Прочетете повече…
Сред глухо забързани хора и медийни словоблудства поетът и днес ви говори за своите чувства. Не някакви банкови цифри, не реч, обещаваща всичко – поетът ви казва истини, изстрадани лично. Не мами с удобни идеи. От тъмното търси изход. Дори в безсмислен свят да живее, сърцето му мисли. На него Прочетете повече…
Денят предхожда нощта, а тя прохожда в сънища, сънищата глозгат деня, когато се стапят илюзии. Кривят и крадат времето, защото то играе двулично с животи и други различия, посяли за себе си семето. Закъснели да си простят от студеното ръкостискане, с подчертана изисканост и издишани пошлости. Дали са едни и Прочетете повече…
Габровският драматичен театър спечели наградата „Най-добра постановка – изборът на студентите“ за спектакъла „Истината или се осмеляваш“ на режисьора Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово. Форумът се проведе от 4 до 9 ноември, а габровското участие беше в последния ден на фестивала и е Прочетете повече…
Тъга се спуска над града като перо от болна птица, като звезда, която слиза по свода черен на нощта. Скръбта ни шепне в утринта с листа последни на топола в зори премръзнала и гола в студа заплакала сама. Сълза пробягва по плътта като една дъждовна капка на облака въздишка кратка Прочетете повече…
Моят дом е чаша вино. Друго ще налеят подир нас децата. В книгите се вглеждам и купчините предмети – всеки със история и геройство вътре в нея. Хубаво ще я измият, ако е потребна, чашата на моя дом. Ако ли не – ще я ударят в пода и ще вземат Прочетете повече…
Гняв започна да се надига в гърдите ми. За миг бях забравил какво правя тук. Защо се бях върнал. Идваше ми да го хвана за блузата и да го издърпам навън. Да му дам да разбере. Знаеше и не направи нищо. Просто си беше стоял тук без нищо да прави. Прочетете повече…
Навярно само юношата притежава онази лекота, когато нищо, ама нищо не му тежи на паметта… Когато всичко му се струва много лесно и лесното го вика за пътуване експресно по звънки релси – като струни на китара, към някаква щастлива – и често пъти нереална – гара… Но ето – Прочетете повече…
още има земя по ръцете още знае приказки още бере малини през лятото още се срамува от усмивката си още ме води по години а уж щяхме да се засичаме още пази керамични слончета малки икони и обещания още прави домашна ракия още ми я предлага още по-хубава пареща прозрачна Прочетете повече…
Съществуват в нищото. И ще се появят, когато създадем телата им с остри инструменти – целувки и движения. Усещам – витаят милиарди. На нашия нагон разчитат. Богато на възможности, нехае Нищото, че ще ме загуби. А уж душата ми била неповторима… Но те жужат. Нищото заобикаля и прибира поизхабените неща, Прочетете повече…