Първи сняг – Петя Цонева
Първият истински сняг заваля, заваля –
искам дълбоко в кожуха му бял да се свия. Въздухът, остър до кръв
като връх на игла,
дрехи за всичките къщи и пътища шие.
Нищо че дните са боси в студения свят –
те са приели да бъдат добри исихасти.
Само нозете им често от болка кървят,
пръснали ситни рубини по голите храсти.
Бърза декември към своя Никулденски пост,
после – към яслите в тихата нощ на земята.
Става животът оголен изтръпващо прост,
колкото само да имаш сърце и приятел.
Колкото само да имаш небе и земя,
огън и хляб, и надежда, дори да е празна…
Сякаш студената майчина бяла кърма
може да стопли на времето мъртвата пазва.
Автор: Петя ЦОНЕВА
*Снимка: личен архив
