Дамата – Калоян Христов
Широк тротоар,
шармантна дама,
край нея приливна тълпа.
Безброй усмивки (мъжки)
и куртоазни погледи
с ревнива женска суета.
Дама! Като дама…
Изтънчена небрежност,
обляла стройния и силует.
Безумна нежност и изискан жест.
Била шармантна повлекана,
се чу от лелката зад стария бюфет.
И не била мирна дама,
добави старият съсед.
А тя – усмивка лека,
с горделива упоритост,
с лека инфантилност,
но и силна разсъдливост
се измъкна от тълпата елегантно
и се ширеше в красива висота.
Подминаваше усмивките с усмивка,
а щом стигнеше моралния бюфет
не спираше да си побъбрят живо,
но вежливо кимваше с глава.
На стареца задържаше вратата,
при все, че е немирна дама.
Но тя си беше мирна птица,
но с красиви сребърни крила.
А сърцето и не бе искрица,
а топъл, буен огън разпламтян.
* Изображение: www.pixabay.com
