Стихотворения – Васил Прасков
няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш
любовта е единственото място
на човека в света
битие
всяка част от тялото ми е твоя
не оставих нищо за себе си
освен сянката
в която посадих
райското дърво
последното писмо
нищо не разделя
толкова силно
като споделената любов
виж всички
които не се обичат
колко са щастливи
заедно
Автор: Васил ПРАСКОВ
* Снимка: личен архив
* Текстовете са част от книгата “Езикът на който умирам”, изд. “Библиотека България”, 2019.
