Видовден – Георги Константинов
Сезони се въртяха,
министри хвърляха оставки,
а аз самият боледувах,
ударен от лъжа –
по тънките ми нерви
пълзяха подли мравки,
светът за мен бе черен,
ала сърцето ми
оставката не хвърли,
сърцето издържа…
Сега, когато клеветата
мина и замина,
и само споменът ръждив
дълбоко в мен тежи,
когато мойта истина
оказа се необорима
и лъсна подлостта
на мои уж приятели –
дали сега сърцето ми
ще издържи?
Съмнителният хепиенд
май скъпо ще ми струва.
Но ето – сам достигнах
до извода нелек:
Човек от клеветата
тежко боледува,
но рядко твоят Видовден
е чудодеен лек.
* Снимка: http://www.politika.bg
