Видовден – Георги Константинов

Сезони се въртяха, министри хвърляха оставки, а аз самият боледувах, ударен от лъжа – по тънките ми нерви пълзяха подли мравки, светът за мен бе черен, ала сърцето ми оставката не хвърли, сърцето издържа… Сега, когато клеветата мина и замина, и само споменът ръждив дълбоко в мен тежи, когато мойта Прочетете повече…

TetraDkaTa