ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА СЕ УЧУДЯ…
 
Колумб потърси път за Индия,
но откри Америка.

Ябълката на Нютон
подсказа Закона за гравитацията.

Айнщайн беше атеист,
но изрече думите,
че Вселената е Бог.

Някак двойнствен е
и викът за справедливост –
най-много несправедливости
се правят,
когато се възстановява
справедливостта…

И още нещо. –
Човечеството мечтае
Земята да стане райско място,
но – за всеки случай –
подготвя
своето бягство на Марс…

Позволете ми да се учудя:
колко много абсурди
движат
човешкия прогрес!

 

ПРОЛЕТНА ПИЕСА

В града на младостта ми
като завеса пада
мракът.
Отломките  от  моя спомен губят се полека…
Любимото ми кино днес е супермаркет.
А тихото читалище е шумна дискотека.

Градината отвъд не помни мойте чувства.
И стройните акации прегърбени са вече…
По Главната не се кръстосват
погледи и думи.
И себе си не виждам там –
заминал съм далече…

Сега съм само зрител на зависимост такава:
пейзажът се променя
със изтичащото време.
Аз твърде съм порасъл. Градът пък се смалява…
Май с други градове сравняват го
очите уморени…

Не! Просто несравним е
градът на младата ми песен!
На влюбения дух!
На  пролетното тяло!..

Как искам да се вдигне здрачната завеса
и тази пролетна пиеса
да почне отначало!..

май 2019

Автор: Георги КОНСТАНТИНОВ

* Снимка: http://www.politika.bg