Защото я има – Петя Цонева
На М. Н.
Не знам за болката ти. Болката е зима,
дори когато някой я прекръсти.
Но има бяла лястовичка, има.
Видях я в края, снежна и невръстна,
по-лека от снежинка в зимен огън.
По топлата й диря проследих я.
Вървях до онзи рид на дните хроми –
отвъд сърцето бурите са тихи.
Ще цъфнат пак божурите в лехите
и то в огледалата им ще свети,
единствено и твое. И стрехите
ще натежат от глъч като кюлчета.
Ще се завърнат всички стари птици.
Макар горчив, и въздуха ще върнат.
И хлябът ще се пръсне на стотици
мълчания, когато е прегърнат.
Ще чуваш пулса, кротко и дълбоко.
Едно сърце е твоята родина.
Дори и между корени на троскот
то пак ще бъде ангелско и синьо.
До болката не стига пътят ласкав,
пред нея само жито се люлее.
Но нашите надежди са коларски –
каруците им тръгнат ли, ще пеят.
И аз ти казвам, бялото е топло.
Видях я в най-смразяващата зима
как в преспите кръщава всеки вопъл
със кръста на игликите и крина.
Напролет ще запрегнем дух и кости
с молитва или обич оцеляла
и пак ще тръгнем. Все по коловоза.
След тази наша лястовица бяла.
* Изображение: www.pixabay.com
* Още стихотворения на Петя Цонева може да откриете ТУК.
