Кой знае –
може би и аз
е време вече да убия,
но не със нож,
но не със власт,
но не с перо,
но не с ракия
и не мръсник,
и не кумир,
и не звезда,
и не гнева си,
ала предчувствам
кръв
и цирк,
и метеор,
и слънцетръси
за ангелите,
с райски ток
подгрели твойта гръд –
наднича
убиецът,
готов за скок,
дордето роклята си свличаш.
* Изображение: личен архив
* Стихотворението е част от книгата “Голота” (изд. Распер, София, 2002).
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…